Ходихме в Тетевенския Балкан – до Рибарица, до Костина и до Кървавото кладенче, където е убит Георги Бенковски. Неземно място. Само че това неземно място почва да се стеснява.
Вместо лобното място на Георги Бенковски да прави от цяла България неземно място, то се стеснява.
Над самата река Костина въздухът е синкавозелен. Синкавозеленият въздух си личи колко е фин и колко е попил в себе си и пръските от реката, и зеленина от мъха по камъните и буките, и от белотата на самите букови дървета, и от магията на смъртта и безсмъртието.
Кървавото кладенче, където е умита отрязаната глава на Бенковски, доста се е свило надолу в земята и за да го видиш, трябва да стъпиш буквално на сантиметър пред него.
Още от малък не съм искал да пия вода от Кървавото кладенче. И по същия начин сега вътрешно изтръпвам, като си помисля, че във водата може да има капки кръв от кръвта на човек. А какъв човек е войводата Георги Бенковски, е ясно..
Затова отивам до реката и си наплисквам очите с леденостудена вода. Пийвам си от реката, а не от кладенчето.
Като погледна нагоре към Балкана, магията на мястото наистина се е свила само по бреговете на реката и над самата река. Имам чувство, че Господ отгоре е спуснал един улей, в който магията на природата и на времената тече заедно с река Костина надолу, а встрани вече е нещо съвсем друго.
Минаваме по дървеното мостче, по което според Захари Стоянов е минал и Георги Бенковски, преди да го убият. Мостчето е било съвсем друго тогава, разбира се, и на Георги Бенковски му направило впечатление, че мостчето е ново. Усъмнил се, че нещо не е наред с това ново мостче насред Балкана, но предателят дядо Въльо Мечката вече лазел по корем от другия край на реката, а от папратта гърмели пушките, които убили Бенковски.
Мостовете свързват брегове, свързват хора. По мостове минава животът, а на Бенковски новото мостче му се сторило съмнително.
Всички ли нови мостчета са съмнителни? И на кои мостове изобщо може да се разчита?
Докато вървим по сегашното мостче, усещам, че то леко се клати – клатят се закованите дъски по него, и си мисля дали не се клатя аз самият и дали вече не се клати самият ми живот.
Една година – много-много отдавна, след като изгледахме с баща ми и майка ми „живата картина“ възстановка на убийството на Бенковски и видях как човекът, който играеше Захари Стоянов, скочи в реката и се измокри яко, няколко часа по-късно с мой приятел се окъпахме и ние.
Мечките са се окъпали вече, каза приятелят ми, и затова се окъпахме и ние.
Няма да се спускам по-надълбоко по въпроса с къпането в ледена вода през май, с покръстване и пречистване, само ще кажа, че тук – на лобното място на Бенковски, студената планинска вода и река са сто пъти по-важна за мен и от река Йордан, и от Червено море. Тук водите на река Костина са и свещени, и кървави. А Кървавото кладенче е самият купел, в който е покръстена Нова България.
Силни думи, но това е положението. Щом мечките по това време се къпят в реката, защо и ние, хората, да не се къпем по същото време?
И защо Захари Стоянов да не падне в реката и да остане жив?
И защо в края на краищата дядо Въльо да не се казва Мечката?
И защо отрязаната глава на Бенковски да не бъде умита в Кървавото кладенче и да не оживее?
Не мога да си я представя тая отрязана глава на Бенковски без самото му тяло и без Духа му.
А сега трябва да поясня защо това свещено и неземно място се стеснява.
Страшно големи имения, конаци и хасиенти са направени по пътя за Кървавото кладенче.
Какво демонстрират тия хора, като строят палати до небето в сърцето на Балкана, а Кървавото кладенче пропада все по-надолу и надолу и се крие?
Идва ми на ум какво ще каже някой – ами това е частна собственост. И наистина – на много от оградите на тия конаци пише: „Не влизай! Частна собственост“.
А аз искам да попитам чия частна собственост е Кървавото кладенче. И дали са частна собственост двата орела, които сега се вият над главите ни като в народна песен.
Ако може, нека Бог се смили над предателя дядо Въльо Мечката.
И ако може, Бог нека прецени правилно ли е до Кървавото кладенче да има конаци и палати.
И ако може, нека Бог да каже кое е частна собственост, кое – народна и кое – божия.