Все по-често се питам как така „съдбата“ нерядко определя средния човек, полуфабриката, „дялания камък“ за важен и как подбутва встрани и „пази“ от всякакъв тип селекция уникалното същество. Изглежда и художественият, и социалният живот се плашат от уникалното същество, чувстват се застрашени и го подменят с полуфабрикати.
Познавах доста такива уникални същества измежду писателите и буквално бях поразен, когато чух от добър, културен, многоезиков и многознаещ творец да казва за един от най-големите български поети: „Този цял живот беше пияница и цял живот го мислеха за гений“.
Полуфабрикатът винаги трябва да бъде досготвян. Трябва да бъде сложен и допечен във фурна, да бъде довъртян на огън… За да прояви средняшките си качества, той трябва да бъде подложен на дообработка. И винаги – на издигане нагоре.
В случая с този среден поет, който щеше да се задави от гняв и завист, че големият талант пиел, е налице ефектът на магнезия, на бързото лумване, на афекта, завистта, на неосъзнаването на собствената средностатистическа „мощ“ и пълната невъзможност да се признае силата на таланта.
В почти всички области е така. Трябва да избереш глинено човече – обикновено глинено човече, и това глинено човече, ако е поставено на високо място, ще бъде дорисувано и доразкрасено с думи, с цветове, с възможности. Нищо чудно накрая да бъде обожествено.
За себе си имам критерий, който рядко ме е подвеждал при оценяване на таланта и полуфабриката. С таланта много трудно се говори. Много ръбест е той, чепат, много рядко е облечен добре, пуловерът му е раздърпан. Лесно е да го излъжеш, но е невъзможно да се промъкнеш с бездарието си близо до него и да седиш на масата му. От талантливия човек те заболява коремът, неудобно ти е да говориш, защото ти се струва, че говориш баналности…
А колко по-лесно и приятно е с полуфабриката. Полуфабрикатът е широко усмихнат, добър, мек, сговорчив, той има много книги, винаги участва в четения, седи, гледа умно и кима с глава. Полуфабрикатът говори за великата мисия на изкуството и родовата памет, за българската литература като за непревземаема твърдина и е готов винаги да ти сипва в чашата още и още патетичен сироп с всякакви консерванти и оцветители, далече от драмата и чашата на големия талант.
Полуфабрикатът иска всичко. Той иска да е началник, иска да командва, да го признават за гений, да е милионер, да е професор, да е ловец, да ходи на сафари за самотни нежни души, да е обичан от всички страни, да е несменяем и никога да не си помисля, че всъщност е сив балон и сиво безлично поточе.