Темата за пътищата и безсмислените жертви по тях е важна и болезнена тема. Представям си какво е на почернените семейства, каква мъка и рана е в душата им.
Но с експлоатирането на тази тема вече се прекали. Пак ще повторя – важна тема, но лека-полека тя се превърна в единствено важна.
Като непрекъснато се набива в главите на хората, че водачите карат бързо, че дишат райски газ, че се друсат, че си вземат книжките , като дават подкупи, че пътищата са издънени, че мантинелите не струват, в съзнанието на хората остава усещането, че всички сме големи грешници и че най-голямото престъпление на света е да караш бързо или да се друсаш с райски газ. Аз не карам кола и нямам книжка, но въпреки това съм виновен за чувалите с пари, откраднати от магистралите, за кратерите по пътищата и за всички катастрофи по света. Защото не съм излязъл и с гърдите си не съм спрял автомобилното движение. Така излиза.
Всички телевизии, всички радиа – непрекъснато, по едно и също време, в синхрон, дават неадекватни тираджии – по потници и беззъби, катаджии проверяват, непрекъснати приказки за ТОЛ камери… И лека-полека този вихър като някакъв огромен дрон ни издига в небето – далеч от останалата реалност.
Трябва да се внуши на хората, че пътищата и магистралите са нашето несвършващо бойно поле и че там ние се самоубиваме един друг.
Наблюдавам живота в провинцията и на село. Няма по-важно нещо за мъжете тук от колите им. Както на времето обгрижваха кравите и вечер им режеха по два черни хляба да ядат, та да дадат повече мляко, с двойно по-голяма страст мъжете мият и поправят своите коли, радват им се и ги псуват, като се развалят, и лека-полека се сливат с тях.
Преди доста години, още по времето на социализма, двама братя от село си купиха москвич. Те не пътуваха с този москвич никъде, но по веднъж-два пъти в месеца го изкарваха до центъра на селото и в него четяха вестници. Седят – единият на предната седалка, другият – на задната, и четат вестници. И така се фукат и стават важни. А сега младите момчета превърнаха раздрънканите си и понапудрени коли в подвижни дискотеки, в ревящи годзили и в звуково оръжие, което убива всяка мозъчна клетка и не дава на хората нито да заспят, нито да живеят.
Вгледайте се, като влизате в София например, откъдето и да е – кое е първото нещо, което ви „приветства“. Това са автосервизите. Автосервизите вече са повече от гълъбите в небето, а захвърлените автомобилни гуми са по-високи от Витоша.
Ще го потретя – важна тема са пътищата и кръвопролитията по тях, но преекспонирането ѝ парализира човека и го кара да се чувства гузен, застрашен и виновен.
Някак си съвсем встрани остават темите за непостроените пътища и мостове към човешките души, за разрушените пътища в образованието и здравеопазването, за взривените пътища на доверието между хората. Изваждането на една тема, в случая – за пътищата, и непрекъснатото ѝ осветяване с прожекторите на масмедиите оставя всичко наоколо в мрак и полусенки.
Може и да нямаме пътища – в прекия и в преносния смисъл на думата – един към друг, но пък имаме шоу и забавления вечер по телевизията, имаме вечните и несвършващи „Комици“, хиленето и лигавенето на телевизионни водещи и, разбира се, като черешка на тортата – чужда, богата трапеза, на която ние присъстваме само с очите си. На мене – бедния поет, автора на двайсет книги и преживяващ със заслужена пенсия от 600 евро, някак си ми светна пред очите и се успокоих, като разбрах, че естрадни български звезди вече искат по 35 хиляди евро за един час участие. Много съм горд с това. Защото тук съзирам нови подходи и пътища, по които да тръгне българската култура. Светът е откачил, но аз не мога да направя нищо и не мога да остойностявам вместо сегашната реалност.
Има и нещо друго, още по-страшно – кръвта и страданието продават новините, оскъпяват рекламите и ни правят затворници в собствения ни програмиран живот.
Когато изчезнат шофьорите и изкуствените интелекти започнат да управляват коли по земята и във въздуха, няма начин кръвта да не се плъзне и по небето и облаците, но за това вече ще бъдат виновни не тези, които карат колите , а тези, които се возят, защото човекът винаги трябва да бъде смачкван и захвърлян в ъгъла. И душата му, и битът му трябва да бъдат смачквани и виновни.
С изключение на боговете с многото пари и никакви сърца.