От доста време, каквото и да публикуват от мен в сайта „Свободно слово“, анонимен читател на „Свободно слово“ с псевдоним на героиня от приказка ми задава един и същи въпрос: Какво мисля за Елисавета Багряна и какво съм говорил на учениците си за нея. Казвал ли съм им каква всъщност е била.
И не спира с въпроса, ами продължава да разсъждава за Багряна – че Багряна била осъдила едва ли не Вапцаров на смърт и аз се разсейвам едва ли не по този въпрос, че ме е страх да отговоря за Багряна нещо. После обикновено следват позовавания на Радой Ралин, който бил написал: „Поетеса, поетеса – на два строя метреса“.
И още от тоя сорт достижения на човешката мисъл и римуването.
Веднъж се опитах да отговоря и написах доста голям отговор, но отговорът ми така и не можа да се покаже в сайта. Най-вероятно проблемът е бил технически. Сега се поправям публично.
Елисавета Багряна е най-голямата българска поетеса. Тя е най-отгоре на българската поезия, на самия ѝ връх и аз се прекланям пред много от нейните стихотворения. Багряна е световен поет. И ако има български поет, който заслужава, ама наистина заслужава Нобелова награда, това е Багряна.
Друг въпрос е в какво се превърна Нобеловата награда за литература.
Едва издържам вече да чета и слушам как Багряна била закопала Вапцаров на процеса, когато го осъждат на смърт.
Точно обратното – Багряна се е явила на процеса и е заявила, че Вапцаров е Поет, докато мнозина други интелектуалци са се изпокрили и изпоразболели и не са искали да чуят нито за Вапцаров, нито за процеса.
Багряна никак не е била длъжна да харесва поезията на Вапцаров (и най-вероятно не я е харесвала). Нейната естетика и поетическа съдба са съвършено други – съвършено различни от тези на Вапцаров. Много, ама много малко са били хората тогава, по време на процеса, а и преди това, които са броели Вапцаров за поет изобщо. Само за сведение ще кажа, че „рецензия“ за „Моторни песни“ на Вапцаров излиза единствено в подлистника на един врачански вестник.
Голяма мръсотия е да се плюе Багряна и поезията ѝ. Животът не Багряна е роман. Два, три романа – различни, сложни, противоречиви. Багряна е луда и щура, стихия, тя не е жена за къща – тя е жена за обичане. Тя е жена за изпитания, за възхита.
Не всичко, което е написала Багряна, ми харесва. Писала е и много конюнктурни неща, има и направо слаби стихотворения. Личи си кога е подражавала, кога е бързала, кога е гледала да се представи добре пред някого.
Но Багряна е най-голямата българска поетеса и точка. Всички големи българки поетеси са излезли от Душата на Багряна, от нейните любови и крушения, от нейните пътешествия и завръщания, от женската ѝ суета и от огромния ѝ талант.
Това мисля за Багряна.
Щях да забравя да допълня, че бях близък с Радой Ралин. Пет години учех внук му и сме се виждали доста пъти, комшии бяхме, говорехме си, включително и глупости по женска линия. Бай Радой много обичаше приказките по женска линия и ги можеше. И никога, ама никога не е казвал дума срещу Багряна. Но дори и да беше казал нещо, това за мен нямаше да има никакво значение, повтарям – никакво, защото Радой Ралин е едно, а Елисавета Багряна – съвсем друго.
И всички ние, които се опитваме да пишем стихове, сме едно, а Елисавета Багряна – съвсем друго.
Прочетете „Не те измести никой“(1959) и нека пак да си говорим за поезия и за Елисавета Багряна.
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.