Във Видин направили сватба за чудо и приказ – в училищен двор. Хиляда и триста души яли, пили и се веселили, а комшиите наоколо плакали, но не се чувало, защото сватбарската музика заглушавала всичко. Ритъмът на кючека има нещо общо с хълцането на човек и с роненето на сълзи.
Знаех си аз, че рано или късно именно от Видин ще тръгне реформата в образованието. Такъв иновационен географски край, такова иновационно в етническо отношение население не може да не роди гениалната идея сватбите да се правят в училищните дворове.
Предимствата според мен са очевидни и са няколко.
Понеже такива сватби са неограничени във времето, може сутрин учениците, които идват на училище, да се включат в кючека и това да им бъде отчетено за физзарядка. Научно доказано е, че пет минути кючек се равнява на два часа разходка в борова гора.
Влизайки в училище, учениците могат да хапнат по малко чорба или да гризнат кюфте и кебапче от сватбарските и така да си решат въпроса със закуската.
Сватбите в училищните дворове силно ще облекчат иновативните майки ученички на по тринайсет-четиринайсет години, които хем могат да се оженят в училищния двор, хем от време на време да присъстват в часовете, хем гостите от сватбата да гледат децата на младите булки ученички.
Няма съмнение, че подобни изпълнения и иновации са пряко свързани с изучаването на музика, на философия, танцово изкуство и международен фолклор. Анатомията също има приложение.
Българското училище винаги е ценяло традициите и то не може да остане встрани и от Изкуствения интелект, и от сватбите в училищните дворове.
Има нещо дълбоко символично, ако кръстници на младоженците стават директорите и заместник-директорите на училищата, които по този начин да гарантират издаването на дипломи за завършен осми клас на всички присъстващи на сватбата. Така всички сватбари веднага могат да се сдобият и с шофьорски книжки и по този начин да развият истинска мобилност във Видинския край.
Българо-циганските фукни нямат край. Разбра се, че бащата на младоженеца бил общински съветник или нещо такова. Жив и здрав да е общинският съветник, да направи още сватби и вече не само в училищни дворове, а и на плаващи платформи по река Дунав, на острови по реката, където сватбарите да засадят върби и млади фиданки.
Бабините Видини кули също са подходящи за подобни сватби. Истинска иновация ще бъде, ако булката стъпи най-отгоре на крепостта и воалът ѝ опре до земята. А вместо венче от цветя, на главата ѝ да има корона от навити на фунийки книжни пари.
Домъчня ми и ме досрамя страшно, като видях по телевизията видински полицай да се гърчи и да мрънка, че от полицията предупредили сватбарите да не ходят по главите си, ама те не намалили музиката. Вероятно като спомен от сватбата на всеки гост са били раздадени стихосбирки на Николай Лилиев и на Асен Разцветников и дискове на Софи Маринова и Азис. Това също ще бъде иновация – нещо като преплитане на възвишено и земно.
Това вече не е държава, а катун.
И нека образователната реформа в България да започне сега – със сватби.