Голяма мъка е да се гледат и слушат нещата, свързани с вълшебния град Баба Алино във Варна. Кметове, общинари, архитекти, народни представители, омотани като змии на кълбо, съскат един срещу друг и в безпомощност главно хапят опашките си. То са мънканици, то са имитации на загриженост и активност, то са опити за наглеене… В този случай като в капка вода се отразява цялата ни, обърната с краката нагоре, реалност.
Въпросът над въпросите, разбира се, е – кой е покровителствал всичко това.
Имах прозрение и ще го споделя. Главният покровител е козарят на Голяма Брестница, който за един -два месеца по съвместителство е и козар на село Дъбен. С голямата си мушама против дъжд и с големите си ботуши козарят Пальо Грозев е Истинският властелин на България, който крачи от баир на баир и владее гледките, пространствата и имотите. Той е покровителят и на Баба Алино.
Самото задаване на въпроса за Покровителя е обида за нас. И самото шикалкавене по въпроса е обида за нас. Ясно е – козарят Пальо Грозев е Покровителят на призрачните градове.
Представям си едно – за да направиш всичко това, трябва абсолютно да забравиш къде си, кой си, какво можеш да си позволиш, и да помниш само едно – парите решават всичко. Най-добре решават всичко тези пари, в чиито основи освен бетон има и кръв, и човешки кости.
Варна не е в България, Баба Алино не е във Варна, това не е град в града – това е еманация на възможностите с пари да си построиш златен град – нещо като нов Втори Йерусалим – над облаците, над реалностите. Нищо друго няма значение – кой, кога каква заповед за търпимост е издал, кой кого не е пускал да премине граничната бразда на Баба Алино. Има значение само едно – Баба Алино е в облаците, а ние сме долу – в калта.
Никога няма да бъдат назовани силите, които са направили всичко това. Защото те отдавна не са имена, а суми. Техните имена са Хиляда, Милиони и Милиарди.
Милион Милиардов е името на истинския поръчител и покровител на Баба Алино. Да не забравяме и козаря – в по-малка степен вече.
Умни Гумени Глави (УГГ) непрекъснато разсъждават и докато разсъждават, държат умните си гумени глави наведени надолу. Освен да си държат наведени главите надолу, напоследък някои Умни Гумени Глави (УГГ), докато говорят, си гледат и ноктите на ръцете. Тяхната поза означава следното – толкова ни е омръзнало вече да ви говорим на вас, глупавите, че ни натежаха главите и даже нямаме време да видим дали ноктите на ръцете ни не са за маникюр.
И за да е пълен циркът и взаимното ни отвращение, натежалите УГГ-та разсъждават кой има полза от Баба Алино. Най-голяма полза имала Прогресивна България, защото докато се върти сериалът „Баба Алино“, те можели да теглят дългове и да правят разни лоши работи.
Нямам думи. Трябва да си абсолютно несъстоятелна и паднала в калта Умна Гумена глава (УГГ), за да разсъждаваш кой има полза от тази класическа форма на цинизъм.
Баба Алино е класика на цинизма. И класическа витрина на това, колко ни няма никъде.
Както е тръгнало, ще плачем за нашенските ранни мутренски времена, защото изглежда мутренските времена се трансформираха в Световни мутренски времена, в световен садизъм и в световен непукизъм и безнаказаност.
Баба Алино има и друга цел – да се уплашим, да си глътнем езика, да се разтреперим от мисълта, че щом „това не е било видяно“, а билбордовете не са ни извадили очите, то какво остава за проблемите на обикновения човек, които все повече заприличват на досадни комари върху врата на ошишканата ни и лоясала парадържава.
В България имало закони, ама не се спазвали. Щом едни закони не се спазват, тях ги няма. Нима в света вече има закони и нима на някого му пука за законите?
Според гръцките митове на сватбата на Зевс и Хера имало състезание за най-добро ястие. Зевс щял да изпълни всяко желание на победителя. Стотици били ястията, които претендирали за победа, но накрая спечелила Мелиса – нещо като пчела, която поднесла на Зевс и Хера мед.
–Какво искаш в отплата? – попитал Зевс.
–Тъй като събирането на мед е много трудна работа, - казала Мелиса,– а и всички искат да ми го откраднат, дай ми оръжие като на скорпиона например, с което да убивам нахалниците.
Ядосал се Зевс за прекомерните искания на Мелиса и затова решил да ѝ даде жило, но когато реши да го използва, да умира и тя самата.
На пръв поглед няма връзка с варненския огромен кошер с мед. Но има ли нещо по-сладко от меда на Властта, на Парите, на Лукса и колко често след това следват и смърт, и убийства, и край на сладкия мед?
Колкото и мед да се изсипва от Баба Алино и каквито и Мелиси да са го събрали, в края на краищата идват и гладните мечки, и гладните политици и министри, разбутват всичко и пчелите изчезват.
Няма засищане с мед и няма мед без жило – смъртоносно жило.
Аз лично не ви ща нито меда, нито жилото.