С Цветана сериозно сме се карали няколко пъти. Последният път – преди години, бях сгазил лука и тя ме притисна яко. Шикалкавя аз, заобикалям истината, за да не кажа лъготя, докато тя не изплака:
–Не може така. Разбери, така не може.
Запомнил съм го това „не може така“ и вече ясно разбирам как сме го забравили това простичко „не може така“. Лесно е – дотук може, по-нататък – не. По- нататък е „не може така“.
Знам, че тая граница е ластична и за някои минава отвъд хоризонта, но за други – малцина, е като граница на сърцето.
Наистина не може така.
Не може България да е така бедна, мърлява, мръсна, затънала в клюки и крамоли, наистина не може така.
Не може тая България да няма сили.
Не може да се топим и да не остана жив българин по селата и провинцията – не може така.
Не може да няма рейс до областния град Ловеч.
Не може шофьорът от Плевен да кара старата си лада вместо рейс по курса Плевен-Тетевен, щото няма пътници да се напълни рейсът.
Не можем да имаме празници на шипката, къпината, розовата сланина, на ракията, на шкембето и джолана, а да нямаме деца за училищата в провинцията.
Не може в порутените сгради на селските ни училища вместо деца да има бухали и кукумявки. Не може така.
Не може пенсионерският клуб да е в сградата на бившата детска градина.
Не можем непрекъснато да вием и плюем срещу Русия, а да си затваряме очите за безобразията на Израел и САЩ. Как пък няма едни новини, в които Русия да не е представена като най-нечестната, най-диктаторската, най-пропадналата, най-хищната държава? Наистина не може така.
Не може институциите да ни лъжат за всичко. Не може да ни лъжат за инфлация, за ръст на икономика и не може за всичко да са виновни комунистите.
Не може България да има само двама-трима писатели, пет-шест журналисти и десетина коментатори.
Не може да имаме романа „Под игото“, а вече да не искаме да го четем, защото е остарял и не го разбираме.
Не може да имаме романа „Гласовете ви чувам“, а да чуваме само собствения си глас.
Не може Плевнелиев да ни е бил президент – аз не го вярвам.
Не може Сергей Станишев да е бил начело на европейските социалисти. Не им вярвам нито на европейските социалисти, нито на Сергей Станишев.
Не може непрекъснато да бъде изнасилвана историята ни.
И не може социализмът – времето на моята младост, да бъде представяно като време на упадък и людоедство.
Не може да не се обичаме повече.
Не може да си въртим номера, да се зъбим един на друг, да се отдалечаваме.
Не можем да не си казваме какво мислим.
И не можем да живеем само с маски.
Цветана беше права – не може така. И аз стискам зъби и кога по-добре, кога не чак толкова добре гледам повече да не може да ме притисне с това „не може така“.
Но като общо картината никак не се подобрява. И въпреки моя скромен принос в България може всичко. А не бива така.