Русофобията не е спала цяла нощ – взирала се е в небето и е чакала да бъде свален руския самолет, който отива да гаси пожарите в Сърбия. С „изпепелени от слънцето“ души и изпържени мозъци са нашите нагаждачи русофоби и пожарите в душите им нямат край. Трябва да си напълно деградирал, за да ревеш до Бога, че руски самолет отива да гаси огньове в съседна Сърбия.
Вчера половин България беше задимена от тия огньове, София потъна в пушек, но нашите русофоби са готови децата в детските градини да ходят с противогази, но руски самолет да не прелита над България. Щото Брюксел е забранил руски самолети да летят над Колективния запад, в това число и над България, която географски е доста по на изток от запад.
Сръбската опозиция, да е жива и здрава, се възмутила, че Вучич иска помощ от Русия, а не от Запада за горящата Сърбия. Сръбската опозиция вероятно също е изпепелена от слънцето, щом забрави каква огромна помощ им оказаха и Запада, и НАТО, и САЩ, като им бомбардираха държавата, като им уцелиха телевизията и като откъснаха Косово от Сърбия.
Сега ревем, че един руски самолет е преминал през нашето въздушно пространство, а забравихме, че през нашето въздушно пространство летяха като луди натовски самолети и биеха Сърбия. И даже една натовска ракета ни „поздрави“, като падна в Горна баня и отнесе покрива на къщата на семейство Върбенови.
Изглежда за русофобията наша евентуалните ирански ракети са нищо, вятър и мъгла, но руският самолет е смъртна опасност.
Това вече даже не е фашизъм – не е фашизъм на мисленето – това е отсъствие на пълно „такова“. Защото мисленето все пак изисква усилия, а русофобията е безусилна , инерционна и доходоносна.
Наистина ме е срам, че с пълна сила се потвърждава нашата поговорка: „Я не сакам да съм добре, сакам Вуте да е зле“.
Очаквам опозицията да призове Президента да свика едновременно Съвета за национална сигурност, цялата ни ПВО наличност, американските самолети цистерни в Безмер и дружно да дадем отпор на евентуален друг руски самолет, тръгнал да гаси пожари. И опозицията да издигне слогана „Нашето небе не е Москва“.
Но… пепел ми на езика.