Гледам Асен Василев в Панорама и усещам колко е напрегнат вътрешно. Питам се с какво е изпълнена тази му напрегнатост. Страх ли го е от нещо, крие ли нещо, с амбиция ли е изпълнен, или с въздух? Или с много въздух и много амбиция?
Като човек, дошъл от нищото, той иска да е всичко изведнъж. Иска да е финансов министър, министър-председател в сянка, иска да е тайнствен, чувствата го плашат… Наистина си мисля, че интимните човешки чувства го плашат, ядосват го. Страхът му се трансформира в наглост, сигурен съм, че това е един от най-наглите политици, който представя наглостта си за загриженост и принципност.
Чувството му за непогрешимост е раздуто до невиждани висини. Този човек се самообожава и вероятно думите, които чува от своите опоненти, не достигат до съзнанието му, а рикошират в бронята му от непогрешимост. Такъв човек е готов да пожертва всичко около себе си и да нарече всичко около себе си безобразие. Всичко е безобразие, той обаче е мяра.
Асен Василев не седи на стола си, той присяда на него. Хем е приседнал, хем е в процес на левитация. Способен е със самото си появяване да предизвиква едновременно смях, съжаление, гняв и омраза, ако щете.
Асен Василев не е политическо същество. Той е мутирал вариант на политик, решил чрез политиката и властта да укротява бесовете си. Колко хлъзгав е само той, колко сапунисан е и колко ръжда от инат се крие под сапуна.
Ясно е, че заслужават да им се счупят главите на тези, които го натресоха в българската политика, които го извадиха от зоопарка на екзотичните създания и ни го сложиха за някакъв водач.
P.S. Като го гледах в Панорама тази вечер, усещах, че не слуша какво се говори, а върти вътре думите в себе си и се е приготвил предварително не за дискусия, а за убождане и за хапане. Като някакво зверче е този човек, като бобър. Като пакостлив бобър.
А бобрите, както се знае, повалят много дървета и правят сума ти поразии.