Много напрегнати станаха хората напоследък. Сякаш са глътнали бръснарски ножчета. Хем сами ще се изпонарежат отвътре, хем докоснеш ли ги, ще порежат и теб. Настръхнали сме един срещу друг. Не си подаваме длани да се здрависваме и вместо пръсти, вече сякаш имаме пирони, с които да се бодем.
Нацупена и ядосана на целия свят, преди дни една тетевенска аптекарка за малко да ни изхвърли от аптеката. Само искам да ви кажа, че в две от тетевенските аптеки е забранено да влиза повече от един човек. На аптекарките или им е жега през лятото, или умират от студ през зимата и повече от един човек в аптеката не могат да понесат. И хората, в това число и аз, разбира се, през зимата подсмърчаме на студа пред аптеките, а през лятото се печем като гущери по повод на това, че повече от един човек в тия аптеки не може да влиза. Страшни правила за хора, които се нуждаят от лекарства, страшна грижа за пациентите.
Както си му е редът, по стар мой обичай, след като аптекарката (самозабравилата се аптекарка) ми скъса нервите, след като ме беше притеснявала за всяко нещо, за което я питам и след като каза, че не е длъжна да ме уведомява, че няма посттерминал, аз, естествено, ѝ го „отсипах“, както казваше майка ми, и ѝ върнах лекарствата.
Малко, съвсем малко да си подадеш главата отнякъде, да се понадигнеш, да се поокопитиш, както казват тук – по аптекарска, търговска, банкова или политическа линия, и веднага намразяваш всички наоколо.
Властта и парите те издуват като гума, като балон и ти вече ни приемаш, ни предаваш. И всичко те вбесява – вбесяват те въпросите на хората, тяхната обърканост те подлудява, не искаш нищо друго, освен собствения си розов сън и розов живот.
На излизане от аптеката мислех да кажа на нацупената аптекарка, че от лекарства не разбирам, но от хора разбирам много.
Добре че не ѝ го казах, защото, изглежда, и от хора не разбирам вече.
Наблюдавам например как полудяват и се озлобяват отделни същества, пред които изказваш съмнения в това, което прави Радевото правителство в момента. Истинските радевски запалянковци и привърженици са толкова фанатизирани, и то само за няколко месеца, че ме хваща страх. Гледаш го – прав, здрав човек, главата му на раменете, а всичко, което е отричал вчера при Борисов и Пеевски, и преди това, днес при Радев му се струва нормално и естествено.
Напиша нещо, че не е най-добре при сегашната власт, и хоп – искат да ми запушат устата с „ама ти нали го харесваше, нали го подкрепяше? Какво искате сега? Преди – така, сега – иначе“.
Няма нищо по-естествено да подкрепяш някого, но когато видиш, че „пак е същото“, да си го кажеш. Още повече, когато са на власт – най-вече, когато са на власт. Иначе е лесно. Мажоретки, колкото искаш, пред властта.
Да вземем например вътрешния министър Иван Демерджиев. Много го харесвах тоя човек и продължавам да мисля нелоши работи за него. Енергичен, общо взето – добре говори, изглежда компетентен. Но когато си „погнал“ олигарсите и се окаже, че имаш четиристотин и единайсет имота, картинката почва нещо да се размазва. Слушам го и тая сутрин вицепремиера Иво Христов на въпрос за Демерджиевите имоти да отговаря, че ако е законно, всичко е наред. Ами тогава защо има четиристотин и единайсет имота – да има осемстотин двайсет и два? Или пет-десет хиляди – всичко е законно.
Четирийсет години всичко е идеално и законно.
Ако Демерджиев има над четиристотин имота законно, защо Пеевски да няма четири частни самолета законно? И защо да е незаконно и неморално Десислава Атанасова да пътува където си иска?
Преди малко в Тетевен видях такъв невъобразимо голям имот (имотът е много отдавна, но го видях сега на живо) на бивш син активист, протеже на Иван Костов, че пред този имот къщата на Людмила Живкова до Докторската градина в София е като колиба. Обаче е законно. Законен е и хазартът, който съсипа живота на половин България. И милиардите от хазарта също са законни.
И Баба Алино ще се окаже законно, и митничарските вили покрай язовирите са законни… В най-беззаконната държава всичко е законно.
Питам се къде е тънката граница и има ли изобщо граница между законно и морално, приемливо и неприемливо, почтено и непочтено, между добро и зло.
Нямало нищо лошо и било законно – имали сме договор американските самолети да живеят в България. Е, те карат бензин и зареждат самолети, които убиват иракчани и им счупват държавата и цивилизацията, ама като има договор и е законно…
Наистина нищо не разбирам от хора и от времена.
Никога няма да ми стане ясно как член на БКП става седесар, после гласува за Царя и става царски депутат, после лиже подметките и целува ръка на Бойко Борисов, после козирува на Радев и така нататък, и така нататък – докато свят светува. Демократичният свят, разбира се. Единствено правилният на Земята свят.
Вярно, това е животът. Обаче мерси – самият аз съм изживял толкова кризи, крушения и лични преображения, че едва мога да се позная, особено в някои периоди от живота си. И ако все пак нещо ме е крепяло, това е бил страхът ми да не спра да пиша стихове и страхът ми да не спра да се самоанализирам. Не си мислете, че моето самоанализиране е кой знае какво – просто искам да мога да се гледам в огледалото.
Ако не разбирам от хора, поне да мога да си обяснявам какви ги върша.