Имам една мечта – голяма и чиста – ако може в село да ни сменят гюмовете за боклук, че са се продънили, изгнили са и текат. А продънен и течащ гюм е голяма мръсотия.
От три години имам тази мечта. А някои хора от село мечтаят подобни неща от повече години.
Боклукът става все повече и повече, а гюмовете не се усъвършенстват, не се подменят и са застинали някъде назад във времето, когато нямаше чак толкова много боклук.
Поставих въпроса пред кмета на селото и момчето от най-добри чувства към мен ме заведе в един заграден двор – собственост на Кметството, и там ми бе предоставен сравнително по-читав гюм с недотам ръждясало и компрометирано дъно. Обаче и този гюм протече. И от него капе мръсотия.
Напоследък думата компрометиран е много използвана. Когато нещо се е скапало и не става за нищо, казват, че се е компрометирало – компрометиран мост, път, политик, въздух, морал, време.
Колко много компрометирани неща за изхвърляне и за забрава има около нас… Обаче се забавлявам, защото много често думата компрометирам се произнася неправилно като компроментирам и това сгрешено -МЕН ми звучи като мента, като измама, като подмяна. Понякога една грешка придава съвършено различен нюанс на смисъла. Думите много си играят с нас.
Много уважавана жена от село – уважавана по докторска линия, ми каза, че взела в собствените си ръце проблема за пробития неин гюм и го дала на майстор да му завари отдолу ламарини. Така гюмът ѝ получил спешна помощ и бил реанимиран. Когато потърсих същия майстор с тенекиените поправки на гюмове, се оказа, че е заминал за Испания, защото там има дело за неоформени трудово-правни взаимоотношения. Интересно ми е дали този наш спасител на гюмове не е правил същото и в Испания, но от друга страна – не ми се вярва в Испания да са закъсали чак толкова много с боклуците. Закъсали са го по мароканска линия с бежанци, но за гюмове – не знам.
И друга идея ми дойде в акъла – опасна и отвъд ръба на закона, и я споделих с мъж от село, който има камион. Почти го бях навил да отидем някоя нощ в близкия квартал на Тетевен – Полатен, и да си присвоим от главната улица по един нов, пластмасов, черен гюм за боклук с червен капак. Бог да поживи ръководството на Тетевенската община, че е успяло поне за главната улица на Тетевен и Полатен да осигури такива пластмасови гюмове, черни на цвят и с червени капаци. Произведение на изкуството са направо тия нови пластмасови гюмове – не много големи, стегнати, с едни заоблени форми – да те е грях да си хвърлиш боклука и да ти се прииска да посадиш цветя.
Не осъществихме присвояването на гюмовете, защото се оказа, че има много камери и уличното осветление е доста силно и беше почти сигурно, че ще се компрометираме и ние в морален и социален аспект.
Нямам друга мечта. Мечтая само за един здрав гюм за боклук. Съгласен съм и да не е пластмасов, черен и с червен капак – най-обикновен гюм да е, но да не тече.
P.S. Но като си помисля, че в София, в квартал „Изток“, непалци събират боклука, по-висок от Хималаите, и ми поолеква. Тук, на село, има какво ли не, но непалци все още няма.