Освен че съм пенсиониран учител и отдавна пенсиониран от официалните литературни власти поет, аз съм и офицер от запаса. Служил съм като войник две години и два месеца и наистина съм горд и че съм бил войник, и че съм офицер от запаса. Сега му викат офицер от резерва.
Скъсаха се да дават по телевизиите и да се фуклевят с това, че, представяте ли си, българска рота гвардейци марширувала по Шан-з-Елизе в Деня на националния празник на Франция и всички най-много харесали и ръкопляскали на нашите гвардейци.
Не спират и телевизионните разкази и интервюта за това, какъв зор видели нашите гвардейци в Париж, каква жега било, как се потили, как другите маршируващи не марширували като хората, а нашите яко набивали крак.
Щях да се разплача, когато един от „изтерзаните“ по Шан-з-Елизе наши гвардейци разказа как тамошен генерал ги гледал и викал: „Вие сте най-страхотните“. И подскачал като футболен фен.
Представихме българската армия страхотно пред другите европейски ръководители и армии – горе-долу това беше обобщението на участниците в парада по Шан-з-Елизе.
Голямо слизане надолу има от това, какво е била българската армия, как се е сражавала, побеждавала, губела е и е възкръсвала отново. Да го докараме дотам, да се радваме, че няколко десетки гвардейци маршируват пред Макрон и другите европейски вождове.
Винаги съм си мислел, че гвардейците са велика работа. Стоял съм по сума ти време да ги гледам как стоят и не мърдат на пост. Представял съм си ги като живи паметници на нашия героизъм, като символ на усилията ни да изглеждаме красиви, мъжествени, самоотвержени. За мен гвардейците винаги са били слязла от небето и дошла от времето българска младост, хубост и чест. И тайнственост около тях имаше в моите представи.
И затова мисля, че все по-честото използване на гвардейците по различни поводи – като се почне от най-разнообразни мероприятия и се свърши с похода за защита на християнското семейство, само функциите им.
Особено ме е яд, мъчно ми е направо, че превърнаха гвардейците в мажоретки и ги карат да танцуват, да свирят едва ли не за забавление. Дано не ги накарат да свирят на някоя национално важна сватба или да ги снимат в патриотичен клип на фолк певица.
Интересни са ми били техните мажоретни изпълнения, но и ме е било жал за гвардейците.
Затова почвам да се обърквам, откакто влязохме в НАТО, за какво главно ни ползват – да гинем в Ирак, да тичаме по Афганистан, да даваме бази, летища, морета и гори за полигони, сега, ако може, и да нападнем Русия и най-вече да маршируваме чрез гвардейците си пред Мануел Макрон в непоносимата парижка жега.
Толкова от един български офицер от запаса.