Англичаните на Острова са на път да си решат въпросите с образованието и в частност – с висшето такова. Крайно време беше някой да се сети, че ученето върви най-добре на чаша бира и пица на масата в кръчма.
Винаги съм мечтаел за такова образование. Даже съм експериментирал нещо подобно. Като се прибирах вкъщи след училище, минавах покрай автогарата, където имаше кръчме. Бил съм в единайсети клас и кръчмарят ми отваряше по една-две бирички. И в задната стаичка на кръчмата, с кюфтенце на вилица, слушах неговите омайни лекции по философия на живота, по любов, по секс и така нататък.
В тоя смисъл напълно разбирам иновативното отношение на англичаните, които са решили, че докато пиеш бира, най-добре можеш да слушаш лекции и да се потопиш, дето се казва, във висшата наука.
Тревожи ме обаче фактът, че като пиеш непрекъснато бири, трябва да ходиш до тоалетната и така – по физиологични причини, да накъсваш ритъма на кръчмарското си висше образование.
Вероятно лекциите няма да са по четирийсет, а по двайсет- двайсет и пет минути, но това е технически проблем. В края на краищата пикочният мехур не е по-маловажен от образования мозък, нали?
Като слушах обясненията – защо ще се въвежда такова образование, много ме впечатли един тънък момент – пийването, хапването и ученето едновременно щели да доведат до спонтанно общуване и създаване на специални отношения между обучаващи и обучавани. Така образованието, освен просветителски, придобива и интимен характер. От една страна – ти се отваря образователен прозорец към света, от друга – ти пада пердето по тънката част.
Като се размечтая малко, и си представям как висшето образование по анатомия например се пренася в елитни публични домове, а астрономията се преподава само в ония кратки секунди на екстаз по време на полов акт. Боже, та нима Големият първоначален взрив не е нещо подобно на оргазма, където и човекът, и Вселената се създават за първи път?
Потръпвам, като си помисля колко тясно са свързани бирата, кръчмата, философията, човешката анатомия и Космосът.
Баба ми Дона казваше, че всички глупости на тоя свят ги измислят учените хора. Тогава, като я гледах – една нисичка такава, учила до четвърто отделение, но иначе наперена и оправна жена, си мислех, че я е яд на учените хора. Сега разбирам, че учените хора утре могат да ни заведат на Марс, да ни излекуват от неизлечими болести, но като нищо могат и да ни изпепелят. Или в най-добрия случай – ще ни пратят да учим по кръчмите.
Живеем във времена, когато оригиналниченето и комплексите минават за голяма работа, когато подражанието се приема за единствено правилен стил, когато суетата е равносилна на успех, и сигурно затова някой в Англия е решил, че не е лошо в техните пъбове, докато върви алъш-веришът с бирата, да се изнасят и лекции и да се „случва“( както е модерно да се казва) спонтанно и непринудено научно общуване с публиката.
Представям си и евентуалните дипломи, в средата на които ще стои халба с бира, ама голяма халба с разлята по нея бирена пяна, и над халбата ще пише: „В бирата е истината“.